Елентари и шепичка стихове

.Искам те... искам те целия, искам душата ти.. Искам да забравяш за всичко когато си с мен.  Дори да се срещаме случайно и рядко. да усетя как дъхът ти секва и кръвта ти лумва в мига когато ме зърнеш на прага си, Да усещам как умът ти се бори отчаяно, за да запази бистротата си-само от спомена за мен. Да усещам как страстта ти прелива като река, през вододела на самоконтрола ти, да усещам как светът ти се свива, докато  в него останем само ти и аз, само тук и сега. Да усещам, как ръцете ти се протягат към мен-властни  и покорни на гравитацията на сърцето ми, и силата ти потича пулсиращо във вените ми- властно и безмълвно - с допира и топлината им. Искам да усещам горещия ти дъх по шията си  и сподавени думи, които да не достигат до ума ми. Искам да виждам в погледа ти сила и слабост, страст и самоконтрол, искам да останеш само ти - без име, без дрехи, без професия, без минало и бъдеще - просто един Мъж който е мой - тук и сега. Искам щедростта н...

.Ти винаги ще бъдеш с мен - в тъгата полускрита във очите ми. Ти винаги ще бъдеш с мен- в мечтата озарила дълбините им. Т и винаги ще бъдеш с мен- в една любов стаила се в сърцето ми. Т и винаги ще бъдеш с мен - във шепа спомени-жарава във ръцете ми.

.Взирам се в мрака за да те видя, в тишината се вслушвам за да те чуя, протягам ръце - дали си наблизо? но само сърцето си чувствам. През тръни и камъни дълго към тебе вървях и вятър ме брули и бури ме мятаха в мрака но аз като гълъб, отново политах към теб - ти беше единствена моя посока. Но паднах край пътя, разперила бели криле сърцето туптеше, едничко то само остана отново към теб да лети, а бялото нежно телце- отмаляло, прашасва от хорските стъпки. То стигна до тебе, но нямаше никого там, но нямаше кой да го стопли от бурята зимна Полута се птичето в празното твое сърце, и да те търси -без посока във мрака политна. Теб просто те нямаше - само счупен прозорец ме посрещна озъбен и прашен във здрача студен, на изоставена стая - паяжинна, бездомна, самотна: Ти без думи сбогува се с мен, и без прегръдка. Кой изтръгна сърцето ти, кой го смрази? кой студена вода във камината плисна, кой пердетата спусна та звездите дори, във душата ти да не надникват? Защо е толкоз безжалостно тихо? ... ...

.Искам да съм сянка - безплътна с тъмнината да се слея за да те погледам като спиш, и с утрото и аз да избледнея. Искам да съм слънце - да мога даже отдалеч да те погаля, и безопасно да те доближа, дори когато всичко в мен изгаря. Искам да съм огън - на мен в студа ръцете си да сгрееш, и обичта ми тиха да държи, като магия надалече враговете ти, тъй както огънят в нощта, държи далеч в гората зверовете. Искам да съм смях - да премина като ведър полъх през душата ти, да мога с теб да споделя, чувството за лекота и пролет ранна, което, заедно с мисълта за теб, ме обладава толкова отдавна. Искам да съм птичка, кацнала на парапета на балкона ти, която като в детски сън - без страх, оставя те да я докоснеш. Искам да съм монета, заровена като имане във сърцето ти, и някой ден случайно, изведнъж - да ме откриеш в себе си.

.Душата ми тлее за тебе, душата ми грее, поглеждам звездите с молба -  те светят и над мен и над тебе- същите тези звезди-дали те те виждат, те знаят ли дали си жив, дали си обичан? Луната дали би могла, да надникне във твоята стая - любовта си дали бих могла,по нея да ти препратя? По нежните лунни лъчи,от сърцето ми тя да поеме, и когато погледнеш я ти - ако искаш - да я приемеш. Луната дали би могла, вместо мене да ти се усмихне? Вместо мен да погали в нощта,душата ти ласкаво, тихо? Вместо мен да изпълни със смях,на сърцето ти празните стаи, да прегърне безмълвно мечтите,оковани в пашкули от разума? Ти си силен,съсредоточен и прям,ти си умен,практичен и земен. И дали я поглеждаш,не знам - Дали луната достига до тебе? Дали поглеждаш звездите,дали,позволяваш сърцето ти да помечтае, дали е жадно сърцето,или: ще захлопнеш пред мене вратата?

.Искам да съм нежна, да съм мека, при теб да идвам като утринна роса. Да се докосвам тихо до сърцето, и... да се разсейвам - почне ли денят ти. Като лятната трева да ме жадуваш, и в сухите горещи дни - да идвам пак. Да ти нашепвам за дъжда в полето, който ми е стар добър приятел. Да отразявам изгрева в искрящи капки, да целувам с обич всеки нежен стрък. Да съм най-чистото и нежно щастие, безмълвно споделено с теб във тъмното.