Ти скитник дойде,
за малко при мене поспря,
но зовяха те прашните пътища
и прахът по теб те подканяше.

Ти тръгна, без да се обърнеш.

Останах да чакам,
да избродиш своите друмища,
прахът, - да притихне край пътя.

Последните ти стъпки бавно отшумяват,
откакто ти прекрачи прага...и си тръгна.

Мълчаливо те изпратих,
не се опитах да те задържа-
срещу волята ти, от любов
не бих застанала.
Сторих ти доброто, което можех.
Не те измолих.Не те осъдих.
Оставих всичко, както си тече...
и ти си тръгна.

Когато стана и тръгна, 
аз отворих пред тебе вратата.
Не забеляза сълзите ми в мрака.
Така е по-добре- това е пътят ти
и само в мен задълго ще боли.
Ще преболи и ще замина.Някъде.

Ти ще се върнеш някога.
Дали ще има кой да ти отвори?
Дали някой ще запали Огъня за теб?

МОЛЯ СЕ ДА ИМА!

Нека някой посрещне странника!

Сбогом моя най-първа любов!

Нека винаги има някой,
който да посрещне Странника,
когото ветровете са гонили,
по прашните друмища!

И този скитник някога е бил обичан-
от две сърца - от майчиното и от мене.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст