Не искам да разместя и прашинка,нито
да разклащам опорите на твоя свят.
Не искам да съм аз Жената,
с която си, която си мечтал.
Не искам и да знаеш мойто име:
за да не изкушавам твоята душа,
с вълшебството на моята усмивка.

Видях във тебе нещо истински красиво:
изящно мъжество от плът и кръв,
което винаги помалко ще обичам.
Но с присъствието си няма да руша,
хармонията, която ти подрежда дните.

Представям си, че срещнал си Жената,
която за съпруга си избрал.
Представям си че имаш и децата,
за които, ти си истински баща.
Представям си и твоите недъзи,
тъй мили във очите на любим човек.
Представям си живота ти - тъй пълен,
тъй светъл, чист и подреден:
Животът, който те е изковал такъв.
Живот, във който нищичко не бих привнесла.

И затова ще те обичам отдалеч.

По пътя ни, най-трудно ни се случва,
да срещнем истински човек.
Но щом очите ви се срещнат-
не можеш да не го обичаш вече.

Коментари

Публикуване на коментар

Благодаря за отзива ви.

Отзивът ще бъде получен от автора на блога и след преглед от модератор, съобразно предназначението му може да бъде публикуван.
Отзиви съдържащи лични данни или отправени с целу комуникация с автораняма да бъдат публикувани.

Желая ви красив и изпълнени с чудеса ден.
Защото "Чудесата са в очите на гледащия" ））））））

Популярни публикации от този блог

.Душата ми тлее за тебе, душата ми грее, поглеждам звездите с молба -  те светят и над мен и над тебе- същите тези звезди-дали те те виждат, те знаят ли дали си жив, дали си обичан? Луната дали би могла, да надникне във твоята стая - любовта си дали бих могла,по нея да ти препратя? По нежните лунни лъчи,от сърцето ми тя да поеме, и когато погледнеш я ти - ако искаш - да я приемеш. Луната дали би могла, вместо мене да ти се усмихне? Вместо мен да погали в нощта,душата ти ласкаво, тихо? Вместо мен да изпълни със смях,на сърцето ти празните стаи, да прегърне безмълвно мечтите,оковани в пашкули от разума? Ти си силен,съсредоточен и прям,ти си умен,практичен и земен. И дали я поглеждаш,не знам - Дали луната достига до тебе? Дали поглеждаш звездите,дали,позволяваш сърцето ти да помечтае, дали е жадно сърцето,или: ще захлопнеш пред мене вратата?
Прочетете още

Страст

.Искам те... искам те целия, искам душата ти.. Искам да забравяш за всичко когато си с мен.  Дори да се срещаме случайно и рядко. да усетя как дъхът ти секва и кръвта ти лумва в мига когато ме зърнеш на прага си, Да усещам как умът ти се бори отчаяно, за да запази бистротата си-само от спомена за мен. Да усещам как страстта ти прелива като река, през вододела на самоконтрола ти, да усещам как светът ти се свива, докато  в него останем само ти и аз, само тук и сега. Да усещам, как ръцете ти се протягат към мен-властни  и покорни на гравитацията на сърцето ми, и силата ти потича пулсиращо във вените ми- властно и безмълвно - с допира и топлината им. Искам да усещам горещия ти дъх по шията си  и сподавени думи, които да не достигат до ума ми. Искам да виждам в погледа ти сила и слабост, страст и самоконтрол, искам да останеш само ти - без име, без дрехи, без професия, без минало и бъдеще - просто един Мъж който е мой - тук и сега. Искам щедростта н...
Прочетете още
.Искам да съм сянка - безплътна с тъмнината да се слея за да те погледам като спиш, и с утрото и аз да избледнея. Искам да съм слънце - да мога даже отдалеч да те погаля, и безопасно да те доближа, дори когато всичко в мен изгаря. Искам да съм огън - на мен в студа ръцете си да сгрееш, и обичта ми тиха да държи, като магия надалече враговете ти, тъй както огънят в нощта, държи далеч в гората зверовете. Искам да съм смях - да премина като ведър полъх през душата ти, да мога с теб да споделя, чувството за лекота и пролет ранна, което, заедно с мисълта за теб, ме обладава толкова отдавна. Искам да съм птичка, кацнала на парапета на балкона ти, която като в детски сън - без страх, оставя те да я докоснеш. Искам да съм монета, заровена като имане във сърцето ти, и някой ден случайно, изведнъж - да ме откриеш в себе си.
Прочетете още