Изливам водопада на косите си в прибоя, сливам се с морската пяна.
Любов, ела на брега на морето-в мълчанието на лунната пътека,тихо ме повикай!
Влез в морната вечерна прохлада на водите и аз, ще бъда с теб.
Във вечността, на кроткия плисък на вълните е мълчаливата ми клетва за вярност.
С вълните се докосвам до брега и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.
В ласкавия танц на водораслите спят изоставените ми детски мечти.
Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.
Ела при извора на Водите - с дъха на вятъра - навътре, навътре - 
към извора на Водите, в дъното на Нищото.
Ела край брега, и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя, с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят по каменисти и пясъчни плажове.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст