.В сърцето си през сито от любов, преливам хората, събитията, дните,
и всичко за което разумът мълчи, сърцето ми като златотърсач, 
нагазил във реката на живота, открива истините скрити.

Настава вечер: цялата мътилка на света, стаява се 
и във водата бистра, потапям своята душа, 
та лунните лъчи да я да я пречистят.

И в нея като в люлка в лятна нощ, със песента на шумулящи листи,
приспиват свойта рожба Мъдростта,бащата-Разум, майката-Сърцето.
И утре ще е малко по-добър Света и с него пак с усмивка ще се срещнем.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст