Събрах изстраданото си присъствие,
събрах живота си в вързоп от стара дреха.
И отново гълчащи, калните пътища
протягат към мене свойте мокри ръце.
И оттук си отивам.
НЯКЪДЕ СЕ РУТИ СТАРА СТРЯХА
И ГЪЛЪБИТЕ ТЪЖНИ ОТЛЕТЯХА
ОТ МОЯ ИЗОСТАВЕН ДОМ.
Ще ме приемеш ли Гора,
приют на мойте мисли
и тихото ми съзерцание?
Ще приемеш ли скиталеца,
със одеание от пясък,
с неизбродена морска душа?
събрах живота си в вързоп от стара дреха.
И отново гълчащи, калните пътища
протягат към мене свойте мокри ръце.
И оттук си отивам.
НЯКЪДЕ СЕ РУТИ СТАРА СТРЯХА
И ГЪЛЪБИТЕ ТЪЖНИ ОТЛЕТЯХА
ОТ МОЯ ИЗОСТАВЕН ДОМ.
Ще ме приемеш ли Гора,
приют на мойте мисли
и тихото ми съзерцание?
Ще приемеш ли скиталеца,
със одеание от пясък,
с неизбродена морска душа?
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря за отзива ви.
Отзивът ще бъде получен от автора на блога и след преглед от модератор, съобразно предназначението му може да бъде публикуван.
Отзиви съдържащи лични данни или отправени с целу комуникация с автораняма да бъдат публикувани.
Желая ви красив и изпълнени с чудеса ден.
Защото "Чудесата са в очите на гледащия" ））））））