Страст

Къде си, Дон Кихот?

Дон Кихот – вълни подхвърлят ръждясала,
старинна шпага, разливайки се по брега.
Това е Дон Кихот – самотникът.
Той не е нито от тези, които са преди,
нито от тези, които са сега –
единственият посетител във
своя тъй прекрасен свят.
Той не е като вълните, стемглаво
блъскащи се и после връщащи се,
и пак и пак, без да знаят защо. Просто така.
Той не е част от вълните, безволно лутащи се
И подвластни на чужди и далечни ритми.
Идват, други си отиват…и сякаш няма никой.
Вълните. Те бързат да завършат своя път
и уморени-да сторят път на други.Безбройни са.
Те са ,но погледнеш ли зад тях -
Те само са били, но истински не са живели
И вълната идваща след тях ще изтрие спомена
и ще погълне пяната - нетрайна красота,
оставена с завет да бъде вечност.
А Дон Кихот – самотникът,
ръждясалата сред прибоя шпага,
подхвърляна от слепите вълни,
живее в свят за който сред вълните няма място.
Но всеки бил е по своему щастлив
и според както може – свойто е получил.
Всеки бил е по своему щастлив,
но неразбрал това в небитието е отишъл.
Там далече немите вълни
подхвърлят стара шпага,
по пясъчен самотен бряг.