.Гларус мой непомилван,
зареян високо в небето,
свободен и неразлюбен,
безрасъдно отнесъл сърцето ми.

Ти кацна на кол от таляна,
запленен от чародейството на мрежите,
от острия дъх на морето
и самотните рибари надвесени,
над дарбения улов на водите -
рибата пелтечеща в ръцете им.

В сивотата на хладната сутрин,
ти постоя и внезапно отлитна –
зарея се сред въздушните пластове,
запечатал птичия поглед в душата ми.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст