Страст

Във твоя свят – неясноти,
мъгляви сенки на понятия,
сред празния здрач,
няма пътека към мене.
Ти познаваш само източния вятър
с надиплени прускосини поли.
Топлия бриз, накъдрил в себе си
златисти, слънчеви лъчи
за тебе е неведома пустиня.
Прощавай!
Невидима около тебе ще кръжа,
неведома за тебе –
любовта ми ще те пази.
Само случаен полъх,
разрошени от вятъра листа
ще издават притихналото ми присъствие.
Струя топъл въздух, притихващо стенание –
еднакво и до теб и всъщност във безкрая.
Една малка птичка, кацнала за миг
в твоите длани и неусетно отлетяла.
Тя те обичаше… и ти вярваше.
Сега тя се рее в простора.

Самота. Пред теб по пътя
чаткат призрачни копита.
Ти ще тръгнеш да я търсиш,
нея, малката птичка,
приютила се в твоите длани.
Когато обходиш вселената,
тя ще се върне.
Жълти есенни листа
и тъжен и безмислен дъжд.
Тя отлетя, навикана от есенния вятър.
Празнота, в която едно мигновение
виси в безвремието на душата ти,
празнота, в която едно мигновение
е твоят път към безкрая.
Миг обвит в бяла пара.
Но ти никога няма да забравиш
онова особено усещане за доверие,
граничещо с илюзия в необозримостта си.
И любовта – невидимо присъствие,
очи – две странни бездни,
очакващо мълчание, което казва всичко,
мълчание, затаило целия шум на земята.
Доброта, която
не можа да понесеш и се отвърна.
Тя си отиде. Но остана същата
– две очи - две странни бездни
и топло черно мълчание.
Те са в теб, едно мигновение,
което те чака.
Моля те не заспивай!
Не заспивай в сивотата,
не умирай в сумрака!