Затворих очи, станах звездно небе
вечност разстлана над керемидените покриви…
Звездите потрепват от полъха на вятъра
и примижават, галени от времето.
Усещам безкрайността на небето
някъде надолу, навътре в себе си.
Тъмносиня безкрайност.
Сякаш бавно потапяш ръце
във среднощно море.
Безплътна като Вятъра
прокарвам пръсти между атомите.
Тихо галя Вселената, витая сред световете,
извивайки белите мраморни нишки,
на своите мисли и блянове,
в нетленните покои на безвремието.
вечност разстлана над керемидените покриви…
Звездите потрепват от полъха на вятъра
и примижават, галени от времето.
Усещам безкрайността на небето
някъде надолу, навътре в себе си.
Тъмносиня безкрайност.
Сякаш бавно потапяш ръце
във среднощно море.
Безплътна като Вятъра
прокарвам пръсти между атомите.
Тихо галя Вселената, витая сред световете,
извивайки белите мраморни нишки,
на своите мисли и блянове,
в нетленните покои на безвремието.
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря за отзива ви.
Отзивът ще бъде получен от автора на блога и след преглед от модератор, съобразно предназначението му може да бъде публикуван.
Отзиви съдържащи лични данни или отправени с целу комуникация с автораняма да бъдат публикувани.
Желая ви красив и изпълнени с чудеса ден.
Защото "Чудесата са в очите на гледащия" ))))))