Аз нося в мене звездна тишина,
във мене нося есенните облаци
и залезът мълчи в очите ми.
Притихналата красота
на облаковобяло щастие.
във мене нося есенните облаци
и залезът мълчи в очите ми.
Притихналата красота
на облаковобяло щастие.
.Душата ми тлее за тебе, душата ми грее, поглеждам звездите с молба - те светят и над мен и над тебе- същите тези звезди-дали те те виждат, те знаят ли дали си жив, дали си обичан? Луната дали би могла, да надникне във твоята стая - любовта си дали бих могла,по нея да ти препратя? По нежните лунни лъчи,от сърцето ми тя да поеме, и когато погледнеш я ти - ако искаш - да я приемеш. Луната дали би могла, вместо мене да ти се усмихне? Вместо мен да погали в нощта,душата ти ласкаво, тихо? Вместо мен да изпълни със смях,на сърцето ти празните стаи, да прегърне безмълвно мечтите,оковани в пашкули от разума? Ти си силен,съсредоточен и прям,ти си умен,практичен и земен. И дали я поглеждаш,не знам - Дали луната достига до тебе? Дали поглеждаш звездите,дали,позволяваш сърцето ти да помечтае, дали е жадно сърцето,или: ще захлопнеш пред мене вратата?
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря за отзива ви.
Отзивът ще бъде получен от автора на блога и след преглед от модератор, съобразно предназначението му може да бъде публикуван.
Отзиви съдържащи лични данни или отправени с целу комуникация с автораняма да бъдат публикувани.
Желая ви красив и изпълнени с чудеса ден.
Защото "Чудесата са в очите на гледащия" ））））））