Ти ли си?
Защо ли тихо чукаш
на моята врата?
Сънувала ли съм, че си отиваш,
или се връщаш пак?
Вечер е.Отвън листата шумолят,
опръскани от топъл дъжд
и котаракът черно-бял
някъде в дворовете се скита.
Умислена, загледана навън
люлеех се край старата камина
и огънят си шепнеше насън.
В сумрака твойта сянка
плахо влезе, мокра от дъжда.
В очите на избягалото привидение,
видях недоизказана тъга и спомен:
-Да, пазя тихите вечерни думи,
които никой никога не чу
и знаех че ще се завърнеш.
И стаята, пропита с бръшлянов полумрак,
тя те позна и те прие, Величествена нежност.
и мокра лилиевобяла пелерина,
кротко от ръцете ти пое.
Защо ли тихо чукаш
на моята врата?
Сънувала ли съм, че си отиваш,
или се връщаш пак?
Вечер е.Отвън листата шумолят,
опръскани от топъл дъжд
и котаракът черно-бял
някъде в дворовете се скита.
Умислена, загледана навън
люлеех се край старата камина
и огънят си шепнеше насън.
В сумрака твойта сянка
плахо влезе, мокра от дъжда.
В очите на избягалото привидение,
видях недоизказана тъга и спомен:
-Да, пазя тихите вечерни думи,
които никой никога не чу
и знаех че ще се завърнеш.
И стаята, пропита с бръшлянов полумрак,
тя те позна и те прие, Величествена нежност.
и мокра лилиевобяла пелерина,
кротко от ръцете ти пое.
Коментари
Публикуване на коментар
Благодаря за отзива ви.
Отзивът ще бъде получен от автора на блога и след преглед от модератор, съобразно предназначението му може да бъде публикуван.
Отзиви съдържащи лични данни или отправени с целу комуникация с автораняма да бъдат публикувани.
Желая ви красив и изпълнени с чудеса ден.
Защото "Чудесата са в очите на гледащия" ））））））