Искам, в прегръдките ти морни, нощем да заспивам,
във тебе сгушена, да среща ме, неканена зората
с целувка мълком, съненият мрак, отлитащ да ме милва
и идващият ден, ликът ти спящ и тих, да ми поднася.

Да те погледам като спиш, дъха си да задържам,
да не помръдвам - да не открадна на съня ти края,
да се сепва ръка ми-протегната в утрото, да те прегърне,
когато в съня си помръдваш и пак се унасяш.

И мъжката ти воля, да ме обсебва с властен порив искам,
да претопяваш със страстта си, моята воля във твоята, 
да споделям със теб и душата си.Да не бързам заникъде.
Да няма друг свят, който отвън, да ме чака отново.

Ще те обичам - дори зад тълпата софийска притихнала,
ще те очаквам - дори да остана безименна обич в живота ти
ще се надявам да мога, да бъда искрица - когато помръкнеш,
да бъда океана бездънен, когато изгаря те огън.

С любов си белязал съдбата ми - ще се надявам, 
за малко, да стана частица от твоята. Пак да те зърна.
Да надникнеш в душата ми, пълна със нежност и обич. 
И дори и за миг... да надникна във твоята. Да те прегърна.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст