Затръшната врата-
стоя сама във мрака.
Неканен гост във дом,
във който съм живяла.
Никой не отваря-
стоя сама на прага.
Вътре лампите светят сами.
Ще нощувам в градината,
сред мъдростта, скрита
под кората на дърветата.
И ще чакам, с запалена факла,
в безвремието на здрачината
да дойде този,
който ще отвори вратата
и ще ме притегли с глас,
съзвучие от тишина.

Той отпътува и затръшна вратата
и аз като котка ще обикалям наоколо
и ще чакам той да се върне.
и да ме погали.Тихо.
Една ласка в мрака разплискана
бди за мен в мълчанието на листата.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст