.Не казвай нищо- само прегърни
душата ми притихнала в молитва.

Не казвай нищо - само целуни
сърцето вкаменило се от взиране.

Не казвай нищо - само приюти тази любов - 
отказва да си тръгне непомилвана.

Обагрена от най-красивата тъга,
разтърсвана от жаждата по теб.
Сред зимата напук разлистила.
И с поглед впит във залеза златист,
на свойто битие без теб орисано.

Спрях времето.

Така поне в замръзнал миг надеждата
като хербарий във душата ми
е жива... и е истинска.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст