Страст

Обичаше ме - преданно и силно,
в мълчание сърцето си обви
Но твоите очи признаваха свенливо,
това което сърцето ти не смееше
да промълви.

И плашеше ме нежната ти вярност,
и силата, с която толкоз дълго устоя
да бъдеш с мен като приятел,
без твоя някога да бъда аз.

Тъй дълго сгряваше ме твоята стаена обич,
и топлината в тъжната усмивка и в гласа
тъй дълго тайничко се молех
да ме разлюбиш и да спре да те боли.

С такава нежност тайно се надявах,
да видя във очите ти искри,
да срещнеш най-красивата любов,
която, сърцето ти да приюти.

Как искаше ми се да мога да отвърна,
на тази истинска, изстрадана любов.
Как искаше ми се да те прегърна,
и като теб - с усмивка мълчалива -
да ти призная своята любов.

Но нямам власт над своето сърце разбито -
неведома при него идва любовта.
Обича пламенно и преданно и диво,
после изгаря на кладите на своята
Несбъдната любов.

Ако съдбата беше пожелала да съм твоя,
аз щях да бъда най-щастливата жена.
Но няма сила на света, която
да има власт над Любовта.

Такава е съдбата ми - "Анастасия",
Любов, възкръсваща от пепелта
и сякаш за да сбъдна свойто име
животът ми е храм на Любовта.