.Минавам през живота като ято, 
насочвано от земния компас.
Еднакво с любовта си съм богата, 
когато я споделям с теб, 
когато съм със друг, или сама,
когато нищо вече не очаквам.
Любов като усмивка,
стаена в ъгълчето на устата -
дошла отникъде, оставаща, неискаща.
Докато теб те има някъде,
душата ми ще бъде свързана с Земята - 
с една любов като усмивка, 
с която ще съм слънчева и свята.
Докато теб те има -
далечна моя Северна звезда.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Страст